Оригинални вицове за Пловдив

Попитали: "КАКВО Е КИБЕРСЕКС?"

Студент от Техническия университет: "Кибер к'во...?"

Студент от Медицинския университет: "С*кс к'во...? "

Студент от Пловдивския университет: "К'во, к'во...???"

Мъж свалил пловдивчанка. Вечерта правят с*кс. По някое време жената се разкрещява:
– Идиииииии...
– К'во иди, ма?
– Густото, майнааааааа...

– Хората живот си живеят, а на нас ни се еава майката от ядене и от пиене! – популярен лаф на виден пловдивски сксолог.

Из Пловдивско:
– Виждал ли си Далай Лама, майна?
– Не, само куче съм виждал да лай, майна...

За повечето българи Сидни е град в Австралия. Но за пловдивчани е команда за куче...

Из пловдивския жаргон.
– "Кинти" – пари.
– "Хава" – ситуация свързана със забавление или кяр.
– "Кяр" (турцизъм) – печалба, горница, облага.
– "Фраш"– много, повече, още повече, изобилие
– "Густо" – хубаво, ама по сто.
– "Айляк" – няма такава съвършена нирвана... или има, и се казва" Айляк"!
– "Бомбок" – зле, ама много зле, състояние, ситуация, личност!
– "Барабар" – не стига всичко което присъства ами и "барабар с кокучките" например.
– "Кокучки" – костилки от плодове.
– "Кукай"– клекни.
– "Кокона" – жена, която много се докарва.
– "Калдаръм кокона" – жена, която много се докарва, но търси одобрение или още нещо...
– "Тигел" – разходка по главната улица.
– "Чайче" – младо и много красиво момиче.
– "Скивай" – виж, погледни.
– "Не кема" – не разбира, не приема, не се съгласява.
– "Чукундур" – много труден превод... аутсайдер, човек който в нищо не го бива... и пак не е точно.

Аз му викам:
– Върви на майната си...
И той тръгна за Пловдив.

Ако някой пловдивчанин закъса с колата и някой го дърпа, това не означава ли, че "тегли една майна?"

След масивен инсулт пловдивски милионер лежи на смъртно легло. Около него със скръбен вид стоят десетина бъдещи наследници. Милионерът с пресъхнали устни се опитва да каже, че му се пие вода и прошепва:
– Пи... пи... пи...
Родата решава, че болният иска да им издиктува ПИН–кода на платинената си карта и всички с готовност вадят писалки в очакване.
– Пи... пи... – опитва се със сетни сили милионерът.
Накрая с последни сили извиква:
– Пи–ди–ра–сииии...

Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
– Льо супа!
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
– Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно льо и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
– Вие се благодарете, че съм от льо Пловдив иначе щеше да ми ядеш "льо к*ра."

Гарабед се оплаква на Киркор:
– Напоследък хич не мога да спя – по цяла нощ сънувам, че летя със самолет по направление Пловдив–Париж, Париж–Пловдив...
Киркор пък на свой ред:
– И с мен е същото – по цяла нощ чукам ту Памела Андерсън, ту Наоми Кембъл, не мога да мигна!
Гарабед:
– Е, що не ме викаш да помагам?!
Киркор:
– `Ми къде да те намеря, като теб цяла нощ те няма никакъв, бе – Пловдив–Париж, Париж–Пловдив???

– Хващате мишката и суркате до другия край на екрана...
Указание на преподавател в УХТ – Пловдив

На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя – един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани – мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.

– Вече ще летя само от Варна и Пловдив!
– Що бе?
– Като истински цесекар, откакто преименуваха Летище София на "Левски" няма да стъпя повече там!

Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуяне. Времето е отвратително, вали дъжд, по улиците е пълно с мръсни локви. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът се опитва да почисти калните си дрехи и възмутено мърмори:
– Ама това шопите са страшно невъзпитан народ, ей! Карате си колите из локвите, пръскате хората и даже не спирате!
– Защо се сърдиш бе, майна? В Пловдив да не би да не е същото? – обижда се софиянецът.
– Разбира се, че не е! Ако някой случайно те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва до първото ателие за химическо чистене. Там се събличаш и оставяш дрехите си за няколко дни, а виновният те води у тях, където се грижи за теб, докато дрехите ти станат готови.
– Ай стига си ми говорил глупости, бе! Не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте! На теб някога случвало ли ти се е такова нещо?
– Е, точно на мен досега не ми се е случвало, но на жена ми – вече три пъти...

Иванчо отива при баща си:
– Тате, тате, откъде съм дошъл аз?
Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта, яйцеклетките и как в резултат се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. Накрая Иванчо възкликнал:
– Много интересно. Пък аз вчера питах Пешко, а той каза, че е дошъл от Пловдив...

Истинският кръстник на континента Африка е българин – пловдивчанин.
Отишъл той на екскурзия по реката Нил. Спрял се на брега и зареял блажен поглед по безкрайната водна шир. Изведнъж от водата се показали очичките на огромен нилски крокодил. Пловдивчанинът смело пристъпила към грозната твар и завикал с все сила:
– А, ф риката д`йе! А, ф риката!
От този ден жълтият безименен континент получил името си Африка.

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Това е една история, която може да е полза и на сини, и на червени, и на жълти. Тя касае играта на автотренинг. Автотренинг е когато човек се опитва да си внуши нещо, повтаряйки си определен израз. След края на семинара, в автобуса от Пловдив за Силистра пътувал синия активист Данчо Маконинов – улегнал, спокоен човек, имал собствена фабричка за шиене на сини байрачета, с която изхранвал себе си и своето семейство. Въпреки че Данчо Моканинов бил спокоен човек, в момента изглеждал напрегнат. Защото спокойствието си е спокойствие, но природата е над всичко. В смисъл, че на Данчо силно му се ходело по голяма нужда. И той си казал мислено: "Ей таз боза не трябваше да я изпивам цялата." Лицето му се напрагяло вси повече, когато му хрумнала спасителна мисъл – я да пробвам номера с автотренинга, на който ни научиха на семинара. И затова Данчо присвил очите си, успокоил дишането си, събрал пръстите на ръцете си и за ужас на неговия колега по място в автобуса, започнал да повтаря "Не ми се ака!", "Не ми се ака", "Не ми се ака". След около трийсет минути, той изведнъж замлъкнал, но тишината продължила само 10 секунди, след това отново се чул гласът на Данчо: "Не съм се наакал", "Не съм се наакал".

Поради лошото състояния на тоалетните в пловдивската община, кметът е забранил достъпа на чешкия художник Давид Черни.

Поради лошото състояния на тоалетните в пловдивската община, чешкия художник Давид Черни се е отказал от изложбата си...

Връща се Черни в Чехия и го питат:
– Още ли са с клекала?
– Не знам, в Пловдив даже обществена тоалетна не видях, едвам устисках.