Смях и сълза - психолози

Веднъж, по час на класния – получихме странни и даже абсурдни указания от директор и инспектори – за масивно професионално ориентиране на учениците. Което да стане методически авангардно издържано и поднесено непринудено, във формата на невинна игра. За тази цел бяхме задължени да следваме нелеп и малоумен модел:
– Деца, ще направим една психологическа игричка. Кажете ми – коя част от тялото ми ви харесва и аз ще направя паралел – опитвайки се да отгатна какви искате да станете като пораснете... Да видим, Елена – какво ти харесва от моето тяло?!
– Косата, госпожо.
– Ммдааа... вероятно като пораснеш, ще станеш фризьорка. Саим, на теб какво ти харесва в моето тяло?!
– Очите, госпожо.
– Ооо, тогава... ти може би ще станеш очен лекар. А ти, Николай... на теб?!
– На мен ми харесват зъбите ви, госпожо.
– Чудесно! Може би ще станеш зъболекар, когато пораснеш. Да видим Иван какво ще каже, какво ти харесва в мен?!
– Госпожо, не виждам смисъл да казвам. Аз току–що открих, че като порасна – искам да стана млекар!


Бог:
– Знаеш ли, направих нещо много полезно. Забраних на Адам да яде от Ец–ха–Даат–Тов–Ве–ра.
Луцифер:
– Кво си му забранил?
Бог:
– Да яде от дървото на познанието за добро и зло.
Луцифер:
– Ама, че си! Ще го съсипеш тоя човек! Не се ли досети, че щом досега Адам не е ял от дървото на познанието за добро и зло, той не може да разбере смисъла на забраната ти.
Бог:
– Как така?
Луцифер:
– Ей така, много лесно! Адам все още не може да прави разлика между добро и зло, нали не е опитвал плод от дървото на познанието за добро и зло, затуй и не знае, че да яде плод от това дърво е зло, а да не яде е добро.
Бог:
– Да, бе! Ех! И сега какво – значи моята забрана нищо не значи за него?
Луцифер:
– О, напротив! След като си му споменал дървото на познанието за добро и зло, ти вече си му го предложил. Той може и да не е опитал плода на дървото, но е усетил плода на предвкусването за него. Сиреч, ти си му обърнал света наопаки, защото си посял семето на желанието у Адам.
Бог:
– По дяволите! Какво направих? Ех, само ако бях толкова добър психолог като теб...
Луцифер:
– Не се тревожи, аз ще оправя нещата вместо теб.
Бог:
– Наистина ли? Ще го направиш ли отново за мен. Ах, колко съм ти благодарен! Но какво ще сториш?
Луцифер:
– Сега ще го обсъдя с Ева, все ще измислим нещо...


Попитали Иванчо, който вече бил студент по психология:
– Защо жените говорят повече от мъжете, а мъжете мислят повече от жените.
Той мислил, мислил и накрая казал:
– Защото жените имат повече устни, а мъжете повече глави!!!


Гошковата майка с един зад врата изчистваше кармата, възстановяваше аурата, сваляше негативната енергия и икономисваше от психолог!


Една жена отишла при пластичен хирург:
– Докторе,аз съм много грозна и космата!
Искам да се подложа на една процедура...
Той я прекъснал:
– Няма проблеми,госпожо! С лекота ще Ви епилирам навсякъде,а после – ще направим някои лицеви корекции и ще заприличате на мис"Свят"!
Жената му обяснила:
– Не,не – вижте сега! Аз ходя и на психолог. Та той ме посъветва да се приемам такава,каквато съм и да се преместя да живея в доброжелателна среда. Значи,молбата ми към Вас е да ми присадите само една маймунска опашка.Иначе,билета за Африка – вече съм си го купила!


Тъщата гостува на Пена и Вуте и почва да се заяжда с Вуте:
– Имаш проблеми и само аз мога да ти помогна, защото съм специализирала в Психология и Обратна Психология.
Вуте:
– Па, нищо чудно, че ти е такъв вакум у главата!


Блондинка се запознава с психиатър. Разговорили се и тя го пита:
– Как познавате, че някой има психологически проблем?
– Много просто. Задавам един и същ въпрос.
– Какъв?
– Елементарен: Христофор Колумб е направил три околосветски пътешествия. По време на кое от тях умира?
– А задължително ли е въпросът да е от история?


Пред психологически кабинет се срещат двама души. Първият пита:
– Кой си ти и защо си тук?
Вторият отговаря:
– Аз съм Наполеон и съм тук, защото психологът ме извика.
Първият пак пита:
– Как разбра, че си Наполеон?
– Бог ми го каза. – отговаря вторият.
– Лъжеш! Никога не съм ти казвал подобно нещо!– изкрещял първият.


Един много стеснителен мъж стоял на бара и цяла вечер наблюдавал една много красива жена. Най–после, събрал кураж, мъжът отишъл при жената:
– Ъ... извинете... имате ли нещо против да си поговорим?
Жената се обърнала и извикала:
– Не, за Бога! Няма да спя с вас тази нощ!
Всички хора в бара вперили очи в стеснитилния мъж. След няколко минути красивата жена се приближила и казала:
– Извинете ме, че ви притесних така! Но аз съм студентка по психология и имам за задача да наблюдавам поведението на хората в неудобни ситуации.
Стеснителният мъж се обрнал и извикал:
– За Бога! Как така 200 долара!


– Петърчо, какво учиш в Университета, бе моето момче?
– Ааа, всякакви неща, дядо!
Психология, логика, философия!
– Брей, какви са тия сложни науки, бе, чедо? Можеш ли да ми ги обясниш разбираемо?
– Готово! Представи си, че покрай една обществена баня минават двама мъже. Единият – чист, а другият – мръсен. Кой от двамата ще влезе да се изкъпе?
– Е, как така – кой?... Мръсният, разбира се!
– Не! Чистият! Защото той има изградени хигиенни навици! Това е психология! А сега внимавай! Представи си, че покрай банята минават двама мъже – чист и мръсен! Кой от двамата ще влезе да се изкъпе?
– Ясно, разбрах – чистият!
– Не! Мръсният! Защото, той има по–голяма нужда от къпане! Това е логика! А сега се съсредоточи за последно! Покрай една обществена баня минават двама мъже – чист и мръсен! Кой от двамата ще влезе да се изкъпе?
– Е*ах ли му мамата?!
– Ааа, това вече е философия!


Никога не съм ходил, и няма да отида при психолог. Просто не знам с какво мога да му помогна!


Жена звъни на всякакви телефонни номера за психологическа помощ. Набира поредния номер:
– Алоу, да ви кажа, имам малки гърди.
– И затова ли почнахте да пиете?
– Не бе, просто мъжете...
– Като ви видят гърдите и се хващат за чашката?
– Ма не бе, аз в чашките си слагам по две подплънки..
– Кви подплънки, ма? Това мезе ли е...?
– Ама вие подигравате ли се?
– Вие се подигравате! Ако нямате нищо за пиене, защо заемате линията за психологична помощ за алкохолици?!


– Каква е разликата между българския и американския психолог?
Американският казва:
– Моля заповядайте, отпуснете се.
А българския:
– Кво си се отпуснал бе, мърда, я се стегни!


Мъж влиза в претъпкано заведение. Вижда красиво младо момиче, което седи само на една маса и се приближава към него:
– Извинете, дали е свободно при вас?
– Какво?! – изкрещява момичето – предлагате ми да спя с вас срещу заплащане?! Как си позволявате!!!
Цялото заведение притихва и вперва очи в изчервения мъж. Той притеснено се отдалечава и сяда на бара.
След малко девойката отива при него и тихо казва:
– Много се извинявам, студентка съм по психология и имах за домашно да наблюдавам реакциите на някого, който е поставен в изключително неловка ситуация.
– ПЕТСТОТИН ЛЕВА?!? – изкрещява мъжът – АЗ ЩЕ ТЕ НАЕМАМ ЗА ДВА ЧАСА, НЕ ЗА ЦЯЛА ГОДИНА!!!


Лекция по психология. Професорът:
– Колеги, днес ще говорим за удивление, раздразнение и гняв. Ще онагледим.
Професорът вади от джоба си смартфона и набира произволен номер. Включва на говорител.
– Ало, здравейте, Васко търся?
– Няма Васко тука. Грешите.
– Ето колеги. Видяхте ли?
А сега... Пак звъни на същият номер.
– Ало, Васко дали се върна?
– Няма такъв тука БЕ–Е. Няма.
– Ето колеги, видяхте раздразнението. А сега гневът.
Пак набира същият номер.
– Ало, само искам да проверя, Васко го няма още, така ли?
– Що ли не си е*еш мамата. Тъпак такъв.
– Ето колеги сами видяхте...
Студент се обажда от задните редове:
– Г–н професоре, забравихте за вИдиотяването.
Студента излиза, взима телефона и пак звъни на същият номер.
– Ало, аз съм Васко. Някой да ме е търсил?


Клиент посещава психолог:
– Аз имам проблем.
– Мда, вие имате проблем.
– Ненавиждам себе си.
– Мда, вие ненавиждате себе си.
– Аз искам да се самоубия.
– Мда, вие искате да се самоубиете.
Клиентът отива до прозореца и скача от 15–ия етаж.
Психотерапевта:
– Мда, пльок...


Вървят двама психолози по улицата късно вечер. Както си вървят и чуват викове:
– Помощ! Помощ!
Единият психолог казва:
– Този човек има проблем, а другият отвръща:
– Да, но е добре, че вече говори за него.