Смях и сълза - Спортисти

Тече съдебно заседание. Разпитват обвиняемия. Той казва:
– Връщам се от командировка, гледам – жена ми в леглото, прозореца отворен (а ние на първия етаж живеем), а по тротоара бяга някакъв мъж по гащи. Аз хванах нощното шкафче и го метнах по него!
– Свидетелката, вие какво ще кажете?
– Полегнах аз да си почина, беше ми задушно и отворих прозореца. Изведнъж нахлу мъжа ми и ни в клин ни в ръкав хвърли шкафчето през прозореца.
– Потърпевшият, вие какво ще кажете?
– Аз съм спортист. Бягам си около блока и изведнъж на главата ми пада нощно шкафче!
– Така. А вие какво можете да кажете?
– Аз всъщност нямам нищо общо. Седя си в нощното шкафче...

Семеен скандал. Жената:
– Нищо не можеш, грозен си и не те бива в с*кса!
– Напомням ти, че в началото на брака ни, ти хвалеше пред моите приятелите качествата ми, тялото ми на спортист и възможностите ми!
– Може, но това беше, защото още нямах никакъв опит!

Родителите на известен спортист в захлас гледат по телевизията победите на сина си. Майката казва на бащата:
– Интелигентността е взел от мен.
– Права си, вярно е. Защото моята си я имам още...

Опашка пред портите на Рая. Свети Петър привиква трима мъже и им казва, че ще ги пусне, само ако са преживели много тежки премеждия.
Първият почва: Все ми подмятаха, че жена ми кръшка. Преместихме се в нов блок, на 25
–ия етаж. Не я пусках никъде и все пак... Веднъж се прибирам 1 ден по–рано от командировка и виждам в антрето мъжки обувки. Претърсих цялата къща и най–накрая го намерх на балкона, мръсника! Висеше на ръце от парапета. Започнах да го удрям, но не падаше, а само викаше "Помощ"! Удрях го по пръстите с чук, докато падна, но и тогава не умря, а уцели храстите. Затова вдигнах хладилника, и го метнах по него. Улучих го, той умря и аз от толкова вълнения получих инфаркт.
Свети Петър му казал:"Много страдания си преживял, влез в Рая".
Вторият разказва: Аз съм спортист, живея на 26
–тия етаж и всяка сутрин правя гимнастика на балкона. Прилоша ми и паднах през парапета, но слава Богу, хванах се за долния етаж. Тогава излезе този луд и почна да ме бие, после започна да ме удря с чук и аз паднах. Съвзех се в храстите, оцелял по чудо и тогава отгоре ми падна един хладилник и ме уби.
Свети Петър казал:"Много си се намъчил, синко, влизай в Рая. "
Третият мъж казал:А, аз, свети Петре, бях в хладилника...

Двама приятели отдавна не са се виждали.
– Как си? – пита единият.
– А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
– Брей, как успя толкова пъти?
– Ами, първата беше спортистка. Върне се вечер вкъщи и... темпо, темпо, темпо – не издържах, разведох се. Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше "Още не е за вадене, още не е за вадене". Пак се разведох. Третата беше ватманка "Има още място, има още място... Влизайте навътре!" Четвъртата – учителка "Задоволително, ама може и още по–добре". Сега ми е добре. Жената е инженер на пусков обект "Ако сега не стане, следващия месец".

Срещат се двама приятели след дълго време. Единият пита другия:
– Какво правиш, не сме се виждали отдавна. Как си, какво ново около теб?
– Добре съм, здрав съм си.
– А жена имаш ли?
– О, да, това там е петата ми жена.
– Е как така бе, разкажи ми.
– Ами четири пъти се развеждах.
– Защо толкова много си ги сменял?
– Ами защото първата беше спортистка. Всяка вечер, щом се прибера и ме почваше от вратата. Газ до дупка, темпо, повторения... Не издържах на този ритъм. Втората ми беше зъболекарка. Непрекъснато повтаряше:
– Не е за вадене още, не е за вадене.
Не можех повече да слушам и се разведох. Третата ми жена беше ватманка. Непрекъснато казваше:
– Има още място, има още място.
Четвъртата беше учителка:
– Добре, но може и по–добре.
Сега с петата вече съм супер добре. Тя е инженер на пусков обект.
– Ако не стане сега, следващият път...

Бизнесмен си е наел нов бодигард и му казва:
– Започвате работа от понеделник. Тогава откриваме новия склад за алкохол и ще пийнем.
– Но аз съм спортист и не пия.
– Тогава елате във вторник. Имаме годишнина на салона за масажи, поканил съм приятели, ще има много момичета и ще се забавляваме.
– Но аз съм женен и не изневерявам на жена си.
– Елате направо в сряда. Ще получим новата партида наркотици и ще ги опитаме.
– Казах ви, че съм спортист и не вземам наркотици. А какво ще правим в четвъртък?
– За вас не знам, но аз тогава ще съм с друг бодигард.

Повикал Сър Хенри сина си и му рекъл:
– Сине мой, вече си голям, замислял ли си се за женитба? Какво ще кажеш за лейди Анна? Тя е от знатен аристократичен род, по майчина линия е приближена до Бъкингамския дворец.
– Не, сър, не я искам!
– Добре тогава, какво ще кажеш за мис Маргарет? Тя е от семейство на видни индустриалци, баща й притежава няколко корпорации?
– Сър, и нея не я искам!
– А може би госпожица Елизабет? Семейството й са интелектуалци, тя е спортистка, свири на пиано..
– Не, сър!
Добре тогава, сине мой, кажи ми кого искаш!
– Джон, камериерът!
– Господи, та той е католик!

Срещнали се двама бивши съученици. Единият попитал:
– Какво става с тебе, бе, Жоре? Не съм те виждал от сума ти време!
Другият отговорил:
– Какво да ти кажа, Ванка... Ожених се шест пъти, разведох се пет!
Първият се учудил:
– Ама, защо така?!
Жорето подхванал:
– С първите пет жени не си пасвахме в с*кса!
Първата беше спортистка. И в леглото само ми викаше:
"Темпо! Темпо! Темпо!"
Не издържах!
Втората беше аптекарка. Все ми викаше:
" По три пъти на ден преди ядене!"
Не издържах!
Третата беше ватманка. Все ми разправяше:
"Влизай по–навътре! Има много място!"
Не издържах!
Четвъртата беше зъболекарка.
Когато капвах от умора, тя клатеше глава:
"Ааа, засега ще го оставим така! Още няма да го вадим!"
Не издържах!
Петата беше даскалица. Все ме скастряше:
"Не се стараеш достатъчно! Ще те оставя да повтаряш!"
Не издържах!
Ванката попитал:
– А от шестата жена – доволен ли си? Доколкото разбрах – все още си женен за нея?
Жорето се усмихнал широко:
– О, тя е жена–мечта! Работи в държавно учреждение! Ако не мога да го вдигна, тя ме тупа утешително по рамото и ми вика:
"Спокойно, бе! Когато стане – стане!"

Срещат се двама приятели.
– Как си – пита единият.
– А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
– Брей, що толкова разводи?
– Ами, първата жена беше спортистка. Върне се вечер вкъщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се. Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място... Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по–добре. Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.

Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
– Кой?
Таксиметровия шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
– Звучи невероятно направо!
Шофьора:
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътника:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за ш*баната му жена...

Спортистка споделя с приятелка:
– Ще спирам стероидите. Взеха да ми никнат косми на странни места.
– Къде бе, миличка?
– Ми, на топките например.