Смях и сълза за Депутати

Обръщание към държавата:
Уважаеми министър–председател, президент, членове на правителството, депутати!
Ако не може да осигурите повишаване на пенсиите и всеки да има работа с достойно заплащане, то моля, нека боклукчийските кофи да не са толкова високи, че неудобно се влиза в тях.
Благодаря!

Отидох в чужди посолства и поисках, срещу заплащане разбира се, да работя в тяхна полза и срещу България...
Отвсякъде един и същи отговор:
– Вече имаме на щат при нас 240 депутати и 20 министъра...

Кандидатът за депутат Иванов написал списък с всички свои предизборни обещания, но изпуснал списъка върху крака си и останал инвалид за цял живот.

– Кое е общото между депутатите и памперсите?
– Сменят се по една и съща причина.

Двама депутати се разхождали из столицата и когато пресрещнали едно момченце, единият многоуважително поздравил:
– Добър ден, господин Петров.
Другият учудено:
– Господин?! Та този сополанко няма 8 годинки!
А почтителният народен представител му обяснил:
– Малък е, но много важен! От него получихме 10 гласа на изборите: има 5 баби и 5 дядовци!!!

Депутати на разходка в планината. Срещат възрастен овчар. Той ги пита: Какво правите по тези места?
– Ами дойдохме да глътнем малко въздух.
– Ами то само той остана, глътнете и него...

– Разликата между просттутката и депутата?
– Просттутката получава пари от клиента и изпълнява неговите прищевки.
Депутатът получава народни пари и изпълнява своите си прищевки...

Уличните музиканти трябва да са с диплома от Консерваторията, но за депутат и завършен втори клас е достатъчно.

– Здравей, приятно ми е, аз съм депутат, на 46 години и много честен.
– Здравей, аз съм прос*итутка на 32 години и съм девствена.

Първи април – датата за подаване на декларациите за конфликт на интереси и данъчните декларации на депутатите и висши чиновници... после спокойно казват, че са се шегували.

– Защо в Столичния общински съвет искат да въведат гласуване с електронни карти?
– За да могат и те да гласуват, като депутатите с чужди карти.

Прибира се един депутат яко пиян. Жена му отваря вратата, и той се опитва да я целуне. Тя:
– Да се беше видял само в огледалото?!
Той:
– Ама какво? Вече и по–огледалото ли ме дават?

Двама депутати си говорят за положението в страната:
– Въобще не разбирам сегашната икономическа ситуация.
Другият му казал:
– Сега ще ти я обясня.
– Да я обясня и аз мога, но не я разбирам.

В аптеката:
– Имате ли нещо за отхрачване и да е по–евтино?
– Портретите на депутатите устройват ли ви?

Депутатите щели да обсъждат намалението на техните заплати! Ми то както е тръгнало, ще вземат и да живеят по законите които приемат!

Свещеник влязъл във софийска бръснарница. След като се подстригал, той попитал колко струва.
– Безплатно е – отвърнал бръснарят.
– Ще го смятам за служба на Господ.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет молитвеника и благодарствено писмо от свещеника.
По–късно същия ден в бръснарницата влязъл полицай. След като се подстригал, той попитал колко струва.
– Безплатно е – отвърнал бръснарят.
– Ще го смятам за служба на обществото.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет понички и благодарствено писмо от полицая.
После в бръснарницата влязъл депутат. След като се подстригал, той попитал колко струва.
– Безплатно е – отвърнал бръснарят.
– Ще го смятам за служба на страната.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванадесет депутата!

– Ето господин депутат изберете си пъпеш.
– Но той е само един, как да си избера?
– И вие сте само един, но ви избираме.

– Колко депутати трябват, за да сменят електрическа крушка?
– Двайсет и един. Един я сменя, а двайсет образуват комисия, която проверява как се върши работата.

Знаете ли приликата и разликата между студентите в София и депутатите? Приликата е, че и двете групи пътуват с 280. Само че, студентите пътуват с автобус 280, а депутатите с 280–S /мерцедес/.

Пред нас в стройни редици вървят футболните съдии, зад тях вървят катаджиите, след тях са депутати и чиновници от всички нива на държавната администрация.

Слушате репортаж от откриването на гей–парада в София.

Българският политик и депутат, страда от СПИП – Синдром на Придобита Имотна Предостатъчност

Депутатите идват и си отиват. Обещанията остават.

Депутати си говорят:
– Как мисли, къде е по–добре да се обмисля стратегия за борба с кризата? В Народното събрание, или с народа така да се каже?
– Мисля, че най–добре е в някой курорт и за сметка на бюджета.

Днес (19.12) "работния" ден на депутатите продължи под 30 минути и излязоха във коледна ваканция до... 14–ти януари.

Имало едно време една Българийка. Тя била мъничка такава, джобно гадже, така да се каже. Била малко старичка (била минала вече 1300 лазарника, но това не й пречело да е много... поврътлива. Старите хора й викали "шафрантия", а по–младите били по–откровени и направо си и викали "к****".
Та тази Българийка била готова на всичко, само и само някой да й го сложи. Каже й Сульо: "Затвори си реакторчетата", и Българийка – хоп, готово. Каже й Пульо: "Прати си синовете на война срещу Ирак", и Българийка – хоп, готово. Където видела бардак и се набутвала вътре. Вече била членка на един, дето се казвал "НАТО", ама се появил друг, по–нов. На него му викали "ЕС".
Е, да, ама там нещо се чудели дали да я приемат. Българийка изпаднала в дълбока депресия и седнала да мисли защо, аджеба, не я щат в този бардак...
Ииии, ама защо не ме пускат вътрееее, мислила си тя – ето, реакторчетата си затворих, във войната участвах, бази на НАТО построих, всичко си ми е наред...
По улиците никой не се гърми... Пък и за какво ли да се гърмят – нали няма нито една дупчица по пътищата... По границите всичко е наред – никой не внася наркотици и оръжие, за 40–годишно месо пък да не говорим. Внасят единствено чехли и джапанки. Е, понякога се оказва, че това всъщност са маратонки, но то е само понякога... За нелегални канали за внос на забранени стоки и дума не може да става. Всички престъпници са в затвора, благодарение на бързодействието на полицията и на съдебната власт... Няма кражби, няма взривове, няма изнасилвания и убийства на малки деца, няма трафик на жени зад граница, всички живеят охолно, никой не бърка в кофите за боклук...
Дори народните представители ходят редовно на работа и си гласуват само с техните си карти – и как няма да е така – нали разчитат на една мижава депутатска заплатка и не участват в никакви бордове...
Какво, по дяволите, не ми е наред – блъскала си главицата Българийка денем и нощем.
И изведнъж се сетила!!!
Ами Радко и Пиратко дето си разменяха филми, а?
Само това ще да е!
Та това е углавно престъпление! И то да бяха филми като филми, а то – порно! Актьорите пот са проливали, да изкарат някой лев, а тия двамата им крадат от интелектуалния труд... Какво безобразие само!
И погнала Българийка тракерчетата, вкарала тия престъпници, тия мерзавци Радко и Пиратко в затвора и после... цъфнала и завързала!
Това било последното нещо, което не било наред, а вече и то се оправило...
И я приели в новия бардак.
А тя... почнала да се оглежда за друг...
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е... направо очевадна!!!

Мъж се обажда в редакцията на вестник:
– Аз съм обикновен избирател и се обаждам по поръчка на стотици избиратели от нашия район. Ужасно ни възмути вашата лъжлива статия за нашия депутат. Ние го знаем, като умен, честен, професионалист (следват още хвалебствия) ...затова искаме вашия вестник повече да не публикува повече такива мръсни инсинуации за мен.

Депутат е на преглед при доктор.
– Докторе, нещо странно става с мен. Ям хайвер – излиза хайвер. Ям луканка – излиза луканка. Кажете ми какво да правя?
– Ами опитайте се да ядете, каквото ядат и българските пенсионери на минимална пенсия – ще излиза каквото трябва!

Сесия на Народното събрание. Един депутат излязъл от залата и започнал да се мотае по коридорите. По някое време се натъкнал на друг депутат. Оня го попитал съчувствено:
– Какво става, бе, колега? И ти ли не можеш да заспиш?

Премиерът:
– "Трябва да дадем повече пари на хората с увреждания!"
И депутатите побързаха да си увеличат заплатите.

Навремето в наше село, дошъл един депутат. Прекарал той няколко дни, яли пили и след много обещания за пътища, водопроводи и хубав живот тръгнали да се сбогуват. Селяните решили да го дарят с нещо за спомен, но не можели да решат какво.
Кмета казал:
– Трябва да е нещо такова, че да го ползва всеки ден, и като го хване, да се сеща за нас.
От тълпата се обадил бай Мехмед сюнетчията:
– Ами дайте ми го да го обрежа.