Смешки за Счетоводители

Семейство Иванови се прибират с колата от уикенд с приятелско семейство. На волана е Стефчо, 38 годишен, деловодител в общината... ерген. До него г–н Иванов... пенсиониран счетоводител. На средата на задната седалка с наклонена встрани глава (да не пречи на огледалото за задно виждане) г–жа Иванова... пощенски служител пред пенсия. Г–жа Иванова е заредила дулото и бълва барабанен огън към Стефчо:
– Какво пак не ти харесва момичето, бе?!? Симпатично, интелигентно, с висше образование, добре платена работа, собствено жилище в центъра, студио в Созопол, хубава кола, не пуши, не прекалява с алкохола, не се влачи по барове по нощите, уважава родителите си... какво не ти харесва? До кога ще ми ходиш ерген?
– Не, ма, маме. Не съм казал, че не ми харесва, амааа... мънка Стефчо.
В това време дулото се обръща към г–н Иванов:
– Ами ти, бе? К'во си млъкнал като пукал. Кажи нещо.
– Ми, ко да кажа, ма, Миче? Ми и аз не видях ц*ци..


Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
– Прати ми счетоводителя при мен.
– На обяд е. Вече е дванадесет и половина.
– Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!


Повечето жени, след с*кс искат цигара. Само счетоводителките искат протокол за извършената работа!


Много жени след с*кс искат цигара, само счетоводителката Ваня, иска документ за свършената работа...


Шеф се кара на подчинен:
– Колко може да се безделничи?! Кога ще почнете да работите? Постоянно ви виждам с някоя жена, или сте навън за по цигара някоя колежка, или на сладки приказки със счетоводителката, или се закачате със секретарката ми…А дойде ли нова служителка, веднага й се лепвате, по цял ден флиртувате с нея, докато не я вкарате в леглото, а тя после напуска! Пет пъти сте били женен вече, а все ви е малко! Не разбирам, какво намират жените толкова във вас?!? Ходете да работите най–после, Сладкохуев!


Разговор между счетоводители:
– Вчера детето ме пита какво е ДДС.
– Сложно е! Ти как му го обясни?
– Отхапах 20% от шоколада...


– Шефе, кога ще получим заплата?
– Щом се върне счетоводителят.
– Той в отпуск ли е?
– Не, в затвора.


Четирима хирурзи си почивали и пиели кафе. Първият казал:
– Обичам да оперирам библиотекари. Когато ги отвориш, всичко е по азбучен ред.
Вторият:
– Според мен най–лесно се оперират счетоводители. Всичко вътре им е номерирано.
Третият:
– Аз предпочитам електромонтьорите. Всичко им е в различен цвят.
Четвъртият:
– Аз смятам, че най–лесно се оперират политици. Те са безсърдечни, безгръбначни, а главата и з*дникът им са взаимозаменяеми.


10 часа вечерта, двама уморени счетоводители изготвят финансовия отчет. Единият си вдига главата:
– Колко месеца има годината?
– А? Кво?
– Колко месеца е годината?
– Аааа... 10... без ДДС!


Счетоводител към данъчен:
– Сега какво, ще ни глобявате ли?
– Айде на бас на 500 лв., че няма!


Любовното обяснение на един счетоводител:

С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани.

Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна.

Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година?

Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най–пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна!

Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие– нещастен и влюбен!

Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог!

О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени?

По–добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно.

Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов!

О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси.

Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата.

Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор.

Твой вечен дебитор?


Умира счетоводител. Свети Петър гледа в книгата на живота му, чеше се по главата и казва:
– При теб греховете и праведните дела са по равно, затова ще ти дам възможност сам да направиш избор – Рая или Ада.
И го води първо в Ада, а там сума ти счетоводители се мъчат, суетят, разнасят документи, принтери разпечатват хиляди копия, компютри бръмчат и забиват, сървъри просветват и греят, кафето се лее с литри и цигареният дим виси като смог във въздуха, шефове крещят, телефони звънят, приключват месеца. Счетоводителят се отдръпнал:
– О, това цял живот ми е било на главата. Стига ми, искам да видя Рая. Отиват в Рая, отварят вратата и... същата картина – счетоводители, блъсканица, документи, компютри, звънци, крясъци. Покойникът е в недоумение:
– Тук е същото!
– Не, тук балансът ще им излезе!


Директорът на един завод казал на секретарката си:
– Я ми извикай Петър!
Когато въпросният човек се явил, шефът подхванал ласкаво:
– Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче!
Значи, да ти кажа – много съм доволен от тебе! Още помня как започна като обикновен работник – млад, плах, неопитен... Обаче – бързо навлезе в работата! Само месец след постъпването ти – стана бригадир. След още месец – началник цех. И като се започна – главен технолог, началник производство, главен счетоводител, завеждащ отдел"Човешки ресурси"... И всичко това – в рамките на една година! И ето – сега съм те извикал в кабинета си да ти съобщя, че ставаш заместник –директор на завода! Един вид – моя дясна ръка! Честито!
Пешо мълчал, забил поглед в килима. Шефът се захилил:
– Е? Защо мълчиш? Какво трябва да ми кажеш?
Оня измънкал срамежливо:
– Ами... мерси много... тате!


Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най–умен. Инженерът повикал своя котарак:
– Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
– ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
– Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
– А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
– Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец...


Завършил един младеж Икономическия и постъпил на работа като помощник счетоводител. На първия работен ден написал нещо на един лист, сложил го в горното чекмедже на бюрото си и го заключил. Всеки ден идвайки на работа, отварял чекмеджето, поглеждал листчето и заключвал чекмеджето. След двадесет години станал главен счетоводител и пак, идвайки на работа, отварял чекмеджето, поглеждал листчето и заключвал чекмеджето. След още доста години починал и неговите подчинени веднага решили да видят какво пази в чекмеджето.
Отворили го, а вътре само един лист с четири думи:
– "Дебит – вляво, кредит – вдясно"...