Смешни истории за Котки

Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.

ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

Въпрос от БГ мама:
– Скъпи майки, аз съм една средностатистическа българска жена, но, понеже съм малко притеснителна, ми беше трудно да си хвана гадже. На 16 се залюбих с едно ромче и набързо станах майка на две прекрасни момчета – разнояйчни близнаци. За добро или лошо, единият беше бял, като мен, а другият мургав, като баща си. Поотраснаха в любов, не сме ги делили, но българчето попадна в скинарска банда и много скоро започна да бие цигането и да го псува на майка. Онова пък, не разбрало, пристъпи към изпълнение на псувните и ме оноди. На 28 отново родих двама близнаци, пак разнояйчни. Станах едновременно баба на собствените си деца, мъжът ми техен дядо, а синът ми – цигането, хем им е чичо, хем баща. Ще кажете, че съм луда, но взехме правилното решение изпратихме 12–годишния ром в дом за малолетни, а скинарчето само избяга. Така заживяхме с двете бебета, които, о, дежа–ву, пак бяха бяло и мургаво. Съдбата сякаш ми се надсмиваше, защото, по–късно разбрах, големият ми син прикоткал малкото си братче – племенник и, щом поотрасна, го взел в бандата си. Онзи почна да бие брат си, да му вика "гнусен мангал" и да го псува на майка. Той пък, една вечер ме издебнал пияна и... Сега съм на 40 години. Ще ставам прабаба на собствените си деца, защото пак чакам близнаци. Първите ми синове ще са техни дядовци, макар да са само на 24 години. Мъжът ми се самообеси, белите ми деца се отказаха от мен, циганчетата са в затвора, а аз се чудя какъв цвят тапети да сложа в детската стая. Моля, помогнете!

Една баба звъни на съседите:
– Комшу, да имате някаква грейка с топла вода, че нещо кръста ме върти?
– Нямаме, обаче мен като ме завърти ревматизма, слагам на болното място котката вместо грейка и ми минава. Ето вземи котката.
Бабата се прибира с котката в апартамента си и след 10 минути звъни пак – цялата изподрана, а котката като бясна се шмугва в къщи.
– Леле, комшийке кво стана̀?!
– Какво стана̀ ли? Като и сложих фунийката у дупето, все още някак си стоеше мирна, ама като почна́х да наливам горещата вода, съвсем пощуря, пустата и котка!

Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.