Селяни

Страхотни вицове - Селяни

Нови и яки вицове

04 Jun 2026 • 5 min read

Как се чете приказка на малко дете:
– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
– Къде е?
– Ето го тук. Един ден…
– Какво е това?
– Яйце. Слушай сега. Един ден една…
– Къде е майка му?
– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
– Това ли е майка му?
– Това е патицата, да.
– Какво е това?
– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
– Има крака.
– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
– Тук няма крака. Къде са му краката?
– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
– Какво е това?
– Селянин. Той минал покрай патенцето…
– Не! Това е дядо Коледа!
– …!
– Какво е това?
– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
– Къде?
– В тях!
– Тука ли?
– Да. Най–сетне то успяло…
– Защо спи?
– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
– Какво е това?
– Грозното Патенце.
– Това не е грозно патенце!
– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
– Не е грозно!
– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
– Къде са фтиците?
– Ето ги лебедите Фтици.
– Това са лебеди!
– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
– Къде са лебедите?
– Ето ги лебедите.
– А това?
– И това е лебед.
– Лебед… Какво е това?
– Това е… пате някакво, летящо!
– Къде е грозното патенце?
– Ааааaaaaaaaaaaaaaa...

Отишьл бай Георги на паэара в големия град с две гьски в една кошница.До обяд продал едната,но за другата купувач така и не се намирал.Откаэал се да чака повече,прибрал я и си трьгнал.Пьтят эа автобуса минавал покрай едно кино и видял с голяма изненада че дават нашумелия вече и на село „Време раэделно”.”Трябва да го гледам на всяка цена,това ще ме направи най–интересния слушател на село”–решил той. На гишето намрьщената касиерка го отрязала веднага: –Какви са тия животни,това да не ти е зоологическа градина,не може ! Хитьр бил обаче нашия,излязьл отпред,огледал се и като видял че не го гледа никой,натьпкал гьската в шаячни гащи,завил се с балтона,безпроблемно си купил билет и влязьл.
Хората започнали да пьлнят салона.До него седнало младо момиче,угасили лампите и филма почнал.
Гьската обаче почнала да се задушава в дебелите гащи,и изобретателния селянин намерил решение.Разкопчал две копчета и онова проточило навьн шия да диша.
Не минали и пет минути и страшен письк раздрал тьмнината.Спрял филма,светнали лампите,момичето припаднало, а от нашия човек нямало и следа.
Спуснали се хора,свестили я.Потьркала уплашено очи тя и казала с треперещ глас :
–Все бях виждала,боже,ама да яде фьстьци от рьката ми не бях !

Едно момче, единственият син на богат и болнав баща, започнало да планира бъдещето си (когато баща му умре.) Той решил, че е време да се ожени – богатството му щяло да бъде голямо. На среща с акционерите, той бил смаян от едно красиво момиче, и завързал разговор с нея:
– Госпожице, навярно изглеждам като обикновен селянин, но аз съм бъдещ наследник на $ 65 милиона. Момичето се заинтересувало и взело визитката му. След 3 дни, тя му станала мащеха.
Извод: От финансово планиране жените разбират по–добре от мъжете.

На село...
В селото се появила страшна красавица, когато минела по мегдана всички въздишали по нея: божествена е, красива е, хубава е... обаче когато попа на селото я види все се красти. Един ден, селянин отишъл при попа, докато красавицата се разхождала по мегдана, и запитал:

–Дядо попе, нали я виждаш, съвършена е, защо когато минава от тук ти се кръстиш, нали и ти си човек, нямаш ли помисли?

–Еееех, чадо–чадо! Аз се моля, на горния, да ми падне на долния, с едното краче от ляво, а с другото от дясно...

"Сливи за смет" – нова версия:
Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
– Давам сливи срещу смет!
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
– Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
– Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал:
– Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук?
– Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш...

Търговец пита на пазара:
– Как вървят прасетата?
– Със зурлата напред – отговаря селянинът–продавач.

Купувач пита в магазина:
– Другарю продавач, имате ли самобръсначки?
– Нямаме.
Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия:
– Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме?
– Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!

Депутат срещнал селянин и го попитал:
– Ти колко си учил бе байчо?
– Епа, завършил съм трето отделение.
– А аз съм завършил основно образование, техникум, имам и две висши образования – общо съм учил 25 години.
– Малее! Епа ти ептен нищо не си знаял бе!

Срещат се селянин и депутат.
От дума на дума, депутатът попитал:
– Ти, байно какво образование имаш?
– Епа, завършил съм четвърто отделение.
– Еееее байно, аз пък имам и основно, имам и средно техническо, имам и две висши образования. Учил цели съм 26 години.
– Малеееее, епа ти, ептем нищо не си знаял, бе...

Тънките разлики между селянин и селяндур:

Селянин – Човек, който живее на село или в малък град.
Селяндур – Живее навсякъде, най–много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи).
Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е "на далавера". Гледа винаги да изклинчи и да "претакова" държавата, колегата или шефа.
Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните.
Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти. Възможно е и до физическа саморазправа да прибегне.
Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал, и му плаща данък.
Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989–та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град, за една година преодолява диалекта.
Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най–чистият български език. Мрази да го поправят, не желае да научи нищо ново.
Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора, да оповръща таксито и да опикае асансьора.

– Как се псуват шофьорите в София?
– От понеделник до петък – на селянин, в събота и неделя – на майка

– Защо Стоичков може да се държи като селянин?
– Защото Стоичков е институция !!

Стоичков влиза в галерия, застава пред една картина и пита:
– Това ли е известната венецианска картина "Селянин люпи семки" от 17–ти век?
Отговорили му:
– Не, това е венецианско огледало от 15–ти век.

Христо Стоичков отива на откриване на една галерия. Застанал той пред една картина и почнал да я зяпа, минал един час и един от собствениците го попитал:
– Господине, кажете ако мога да ви помогна с нещо?
– Абе, ако може да ми кажете тая картина "Селянин чопли семки" от кой век е?
– За тая картина не знам, ама това огледало, в което се оглеждате е от четвърти век!