Тъпи вицове за Селяни

Селянин отива в града при доктор :
– Ае докторе , добър ден. Начи да ти кажем ся. Ние , така , с жена ми си живеем доста години, ма обаче напоследък нещо не е добре и съм дошел тука , така , ми кажеш кво да и праем та да и мине.
– Ами нека влезе .
– Ма как че влезе бе. Аз , така , живеем на 15 километра от градо , та съм дошел тука пеша , оти знаеш такситата тука мноо скъпи станаа. Та съм дошел да ми кажеш кво да и праим та да и мине.
– Не може. Тя трябва да дойде тука.
– Е , докторе , защо трябва да дойде бе? Ся аз 15 км да дойда , 15 да се върна стават 30 ... още 15 да я докарам 45 и 15 да я върна ... 60 километра ще ги измина за какво ?
– Еми ще ги изминеш.
– Е , докторе , кажи ся ко ше и праиш?
– Какво ще и правя, че какво ще и правя ....ще и пръдна на пу*ката и ще и мине – казал ядосан доктора.
– Абе докторе , оти ми не пръднеш на куро , па я ше и го занесем бе ?

Един селянин отива на пазар да продава прасето. Купувачът го пита:
– Бай Иване, това прасе яде ли много?
Бай Иван се замисля и казва:
– Ами... като има какво, яде. Като няма – не яде.
Купувачът е объркан:
– Е, добре де, средно колко яде на ден?
Бай Иван почесва брадата си и казва:
– Ами... средно... не знам. Аз го храня сутрин и вечер. Понякога повече, понякога по–малко. Зависи колко е гладно и колко манджа е останала от предния ден.
Купувачът вече е изнервен:
– Добре де, дай ми някаква представа! Един чувал зърно за колко време му стига?
Бай Иван най–накрая отговаря:
– Ами... един чувал му стига... докато го изяде!

В едно царство, в едно господарство, един цар събрал всички селяни на центъра на селото и попитал:
– Драги селяни, знаете ли какво ще ви кажа?
И всички звучно в един глас:
– Не.
Царят:
– Добре, тръгвайте си, утре пак ще ви чакам.
На другият ден нещата се повтарят.
На третият ден царят пак събира селяните и ги пита за пореден път:
– Знаете ли какво ще ви кажа?
Няколко селянина решили да се направят на тарикати и с по–силен глас казали:
– Да!
Тогава царят отговорил:
– Тези, които знаят, да кажат на тези, които не знаят, аз си отивам!

Молба от обикновен софиянец:
– Яде ми се агне и зелена салата. Някой мил селянин да дойде до КПП–то да ми даде.

Селянин от нашенско имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го попитал:
– С какво храните свинете?
– С кво... Като има кукуруз с кукуруз, коги нема с боклучак. Що?
– Аз съм от Асоциацията за защита на животните. Не ги храните както трябва – те не трябва да ядат отпадъци.
И го глобил. След два дни дошъл друг и па го питал с кво рани свинете?
– Сьомга, хайвер, със скариди, само убави работи... Що? – излъгал нашия.
– Аз съм от ООН. Не може, когато милиони хора измират от глад, да храните свинете с деликатеси.
Също го глобил. След дни дошъл трети и попитал с кво рани свинете?
– Аа, ич ги не раним... Давам им по четри лева и они кво сакат си купуват.

Един селянин имал десет ратаи. Те всички били мързеливи. Един ден селянинът извикал "Всички да се строят в редица, и който е най–мързелив да пристъпи напред." Деветимата пристъпили, а десетият не. Селянинът го питал "Защо не пристъпи напред?" Ратаят отговорил "Трудна работа."

Един aнглийски студент бил на археологическа бригада в Перперикон. По време на обедната почивка отишъл до близкото село за бира. Нямал часовник и като пристигнал в селото, попитал един селянин който се излежавал на припек до магарето си:
– Сър,знаете ли колко е часът?
Селянинът посегнал, повдигнал топките на магарето и отсякъл – 12.30!
Студентът се смаял и се отдалечил размишляващ.След 15 мин. пак се върнал.
– Извинете ме сър. Но как познавате колко е часът по топките на магарето?
– Аха по топките. Пречеха ми, та ги надигнах малко за да видя часовника на пощата.

Отваря евреин банка на село. Отива при него закъсал селянин:
– Ще ми дадеш ли един лев назаем?
– Ще ти дам. За колко време?
– Наесен ще ти го върна! – отговаря селянинът.
– Ще ти дам, но тогава ще ми върнеш два лева.
– Добре, съгласен съм.
– Но без залог не мога да ти дам заем.
– Че откъде да го взема този залог?
– Ето, имаш брадва.
– Добре, ето ти брадвата.
– Ето ти един лев! Само че нали знаеш, че наесен ще ти е много трудно да върнеш два лева.
– Вярно е това. – съгласява се селянинът.
– Ами дай ми тогава сега единия лев, докато имаш пари, а на есен по–лесно ще ми върнеш и другия. Един лев по–лесно се връща отколкото два.
– Да бе, вярно. Ето ти единия лев.
Върви селянинът и си мисли:
– И ква стана тя? Пари нямам, брадва нямам, вече дължа и един лев и... мамка му, всичко изглежда някак си съвсем правилно.

Отива селянин при синът си в града, да иска пари да си купи бик. Синът му дал пари. След време му звъни:
– Тате бик купи ли?
– Купих, ама файда никаква. Не ще да оножда кравите!
– Ми заведи го на ветеринар!
След време пак му звъни:
– Тате, водили бикъ на доктор?
– Аха, и голям ефект има. Оправи всичките крави, прескочи оградата и сега кара на ред всички крави от село.
– Айде бе, че кво му даде доктора?
– Ми некви хапчета.
– И как се казват?
– Не знам как се казват, ама имат вкус на ягода.

Един селянин бил абсолютен щастливец – имал и жена, и свиня...

Един селянин си купил прасе. Имал само мотор с кош. Сложил прасето в коша, сложил му каска и го кара в къщи. На път за в къщи, минал през приятел от съседно село. Приятелят му казал:
– Виж, аз имам женска, свиня, да да я заплодим с твойто прасе и като роди, ще делим прасенцата.
– Съгласен, обаче как да разбера, че прасето желае да изпълни заплождането?
– Когато опашката му стане на буквата "е", значи е готово, и го караш тук.
На другият ден влиза в кочината, опашката на прасето на буквата "е". Качва прасето в коша, слага му каската и при приятеля от съседното село.
Втори ден – същото. Трети ден – пак заплождане. На четвъртият ден, пратил жена си да види дали опашката на прасето е на буквата "е". Връща се жена му:
– Не знам дали опашката му е на буквата "е", но прасето е седнало в коша и си е сложило каската и те чака.

Селянин паднал от мотор, изпотрошил се целия и е в болницата в гипс.
Дошъл брат му на свиждане:
– Шо стана бе бачо, шо се случи?
– Докторо рече, че имам строшени ребра, сътесение у мозако, изкълчено рамо, фрактура на таза и фрактура на ръката.
Брат му го погледал, погледал и учудено му рекъл:
– Я тава не мога да го запомна. Че кажа на мама че си умрел...

МЪДРОСТТА НА УЧЕНИКА:
– Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели... Каква красота!
– Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
– Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
– Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
– Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
– Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
– Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
– Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
– От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
– Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
– В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
– По площада, марширувайки, минаха танкове.
– Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
– Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
– Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
– Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
– Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!

Привличането помежду им, беше по–силно от връзката между BMW и селянин!