виц на деня - Котки

Тъщата правела кюфтета, но котката постоянно идвала при нея и си просела:
– Мяу, мяу…
Тъщата изритала котката с крак:
– Марш оттука!
Котката дошла отново и пак започнала:
– Мяу, мяу…
– Махни се, бе! – ядосано изкрещяла тъщата и отново изритала котката.
В този момент зетят влязъл в кухнята и тъщата му казала:
– Зетко, сготвила съм ти кюфтета!
Зетят седнал на масата и тъщата му напълнила чинията. Котката дошла отново и започнала да се умилква на зетя. Тогава той казал:
– Вземи коте, хапни си малко кюфте!
Котката отхапала парче от кюфтето и паднала по гръб на пода. Тогава зетят станал и изкрещял на тъщата:
– Ах, ти, гадино! Решила си да ме отровиш, а?
Забил и такъв здрав юмрук, че тъщата паднала по гръб на пода. В този момент котката отворила очи и казала на тъщата:
– Ще ме риташ, а?

Купих си освежител на въздуха, на батерийки. И сега тази гад печално въздиша в коридора на всеки двадесет и три минути. Котката спря да спи, ходи и проверява всеки път не се ли е обесил някой там...

Самотни дами, стига сте говорили, че ви е писнало да сте сами и ще си завъдите котка. Другите не искат да живеят с вас, а вие ще мъчите невинното животно.

Котката е за предпочитане пред жената, защото винаги се радва, когато се прибирате. И колкото по–късно се прибирате, толкова повече се радва!

Дежурният полицай вдига телефона и чува:
– Помощ, помогнете, в стаята влезе котка!
– Какво като е влязла, за такава дреболия ли ни безпокоите? Кой звъни?
– Папагалът…

Един човек влиза в магазин за сувенири и си харесва една бронзова котка.
– Колко струва?
– Ами 100 лева за котката и 10 000 за историята й.
– А може ли да си купя котката без историята?
– Може, но ще се върнете за историята – гарантирам ви го. Купил си човека котката, излязъл и тръгнал да се прибира. След малко след него се присламчила една котка, след нея друга и така се натрупали хиляди. Човека се стреснал, хукнал да бяга – котките не изоставали, само ставали повече. Стигнал човека до вълнолома, метнал котката в морето и всички котки скочили след нея. Връща се
човека в магазина. Изпотен, задъхан. Собственика го посрещнал с усмивка:
– Казах ви, че ще се върнете за историята!
– Не ми трябва историята, ама да ви се намира малък бронзов политик?

Съдейки по съдържанието на хладилника, в апартамента живее само котката… и някакъв пияница.

Бащата се развикал на майката. Майката се развикала на сина си. Синът се развикал на котката. В крайна сметка и на тримата в обувките имало по едно котешко л*йно!

Посадил дядото ряпата...Дошло време да я вади. Запретнал ръкави, хванал я, и эапочнал да дърпа. Дърпал, дърпал, но не успял да я иэвади. Викнал бабата... Эадърпали двамата. Пак не успяли...Дошла внучката – и тя не успяла да помогне... На помощ се притекли кучето, котката и мишката. Хванали се шестимата, эадърпали с всички сили, дърпали, теглили, дърпали, теглили и по едно време – ХРЯЯЯС!!! Кучето се скъсало...

След старта на здравната реформа, един личен лекар страшно се изморил от многото пациенти и ги подкарал по бързата процедура:
– Докторе, боли ме коляното!
– И мене ме боли! Следващия!

– Докторе, като се качвам нагоре, ме боли кръста.
– Качвай се надолу! Следващия!

– Докторе, бременна съм!
– Честито, госпожо!
– Ама аз съм госпожица!
– Много лошо тогава. Следващия!

– Докторе, хората не ме забелязват!
– Сле–е–едващия, казах!

– Докторе, оная ми работа все сочи към обувките ми.
– Качи си обувките на гардероба. Следващия!

– Докторе, глътнах мишка! Какво да правя?
– Глътни и котка! Следващия!

В този момент запъхтяна влиза сестрата:
– Докторе, симуланта от 8–ма стая умря!
– Е, тоя се престара!

Казват, че котките и дресировката са несъвместими.
Това не е вярно. Моята котка успя да ме дресира точно за два дни.

Звънят в 2 часа през нощта на ветеринар:
– Ало, ветеринарят ли е?
– Да! Нещо спешно ли има?
– Разбира се! Тук, на покрива отсреща котарак е*е една котка и зверски мяука – невъзможно е да се спи!
– Дайте котарака на телефона!
– Мислите ли, че от това той ще прекрати заниманията си?
– Е аз как ги прекратих!

Връща се жена му от работа и гледа котката някак странно се държи, сякаш е пияна.
– Какво и има на котката? Какво си я хранил?
– Не съм я хранил, Whisky и дадох, нали така ми каза.
– Whiskas ти казах, не Whisky!

Дядо Гошо от село Мало Конаре, Пловдивско, станал ударник по млеконадой на ТКЗС–то и получил награда – екскурзия до Токио. Цяло село тръгнало да го изпраща. Отишъл той на автогарата в Мало Конаре:
– Един билет за Токио.
– Не може дядо Гошо от тук. Ще идеш в Пловдив и от там ще се оправяш.
Отишъл бай Георги в Пловдив на Централна гара:
– Един билет за Токио.
– А, не може от тука, дядо, ще идеш в София и от там.
Отишъл на централна гара в София, но оттам го пратили на летището.
– Един билет за Токио.– пак помоли бай Иван.
– Не може, дядо, от тука ще летиш за Москва и от там, че директно не става.
От Москва го пратили в Санкт Петербург, от Санкт Петербург – на Чукотка, от Чукотка – на Камчатка и от там най–накрая кацнал в Токио. Стоял една седмица, разгледал всичко, харесало му, но дошло време да се връща. Отишъл на летището в Токио и:
– Един билет за Конарето!
А любезната японка на гишето го попитала:
– Мало, Голямо, Ръжево или Куртово???

Събрал чукча малко рубли и решил да купува кола. На гарата роднините го изпращат:
– И като стигнеш Москва пиши.
Минало се месец и до Чукотка стигнала телеграма.
– Кола купил. Тръгва обратно.
Минало се месец... Два... Три... Чукча го няма. По някое време към четвъртия месец се задава. Наобиколили го родата и го разпитват какво се е случило. За 1 месец стигнал до Москва, а четири месеца обратно.
– Това руска кола. Не кола. 4 скорости напред – 1 назад. Чукча закъснял.

Тъща пържи кюфтета в кухнята. Идва котката и започва да и се умилква. Мяу – мяу...
– Махай се, няма да ти дам кюфте!
Мяу – мяу...
– Махни се бе! Няма кюфте! – казала тъщата и изритала котката.
Появил се зетят.
– Зетко, миличък ето ти три кюфтета, седни да си хапнеш.
Котката пристига при зетя и започва мяу – мяу.
– Ето ти едно кюфтенце, котенце мое...
Котката излапала кюфтето, паднала по гръб и избелила очите...
– Гадна дърта брантия, да ме отровиш ли искаше, а? – казал зетят и фраснал със всичка сила тъща си...
Котката погледнала и си казала на ум:
– Отмъстих ли ти, гадна бабушкера!

За какво равенство на половете говорим, щом:
– Ако сравнят една жена с котка: тя е секси, гальовна и красива, а като сравнят един мъж с котарак, той непременно е: нагъл, дебел и мързелив?

Кучето може и да е приятел на човека, ама до сега не съм видял една котка да покаже на полицаите, къде е дрогата!

Някакъв:
– Спим вечерта със жена ми, по едно време се чува зверски шум откъм кухнята... Капак някакъв се търкаля по плочките... Жена ми се събуди уплашено:
– Да му се не види! Пържолите не прибрах в хладилника... Котката сигурно ги е надушила.
Отиваме в коридора, котката сладко спи, а гледаме някакво привидение се изнася с бясна скорост към едната стая с пържоли в ръцете и омацана муцуна... Тъщата...

Под балкона ми мърляв черно–бял котарак извива любовна песен. Навън е вкочанен януарски пейзаж. Няма дори намек за февруари, а хайванът въобще не ще да знае – пее ли, пее с дрезгава нега в гласа:
– Искам котка! Някаква! Незабавна и дашна!
Ха! Двуглас! Вързаха му. А бе, тия котки май знаят нещо, за което синоптиците не подозират!

Уважавам котките! Закараш котката в друг град и я оставиш при клошарите без никакви средства за преживяване. А тя успява да се върне. Не се оплаква, не пуска жалба в полицията. Не като тъщата...

Когато видяха, че на хладилника има само два магнита – от Видин и от Хасково, крадците толкова се натъжиха, че нахраниха котката и измиха чиниите!