Виц на деня - Пловдив

Пловдив, още по комунистическо време. Доебало му се на една майна, уредил си мадама за вечерта и отишъл до аптеката да си купи презервативи. Влиза той, поръчва си, аптекарката се забавила малко, но му подава красиво пакетче завързано с червена панделка. Зачудил се майната и попитал защо презервативите са така опаковани. Аптекарката му казала, че в момента тази аптека е в социалистическо съревнование с аптека номер 10 – /срещу Тримона/. Решил майната да провери и отишъл в 10та аптека. Поискал презервативи и аптекарката му обяснила, че понеже били в социалистическо съревнование с другите аптеки и за да го спечелят те правели доставки по домовете. Майната си дал адреса. Вечерта към 8 се звани на врата, майната отваря, срещу него седи аптекарката и му подава красиво опаковано пакетче, а зад нея надничат две едрогърди мадами. Виждайки учудения му поглед аптекарката обяснява:
– Нали сме социалистическо съревнование с другите и сме решили да го спечелим, та за това водя с мен и монтажната бригада....

Студент от Аграрния университет в Пловдив:
С моя съквартирант си нямаме гаджета, и затова доилния апарат
се оказа истинско откритие за нас!

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Мечтата ми е да сложа един кантар в центъра на Пловдив и да тегля майни...

Търся си квартира в Пловдив. Звъня, от уличен телефон на обява. Вдига няква лелка и аз казвам, че се обаждам по повод на обявата. Тя ме пита:
– От къде се обаждаш?
Аз казвам:
– От уличен телефон!
А тя:
– Уличник такъв! – и ми затвори…

Карал си един пловдивчанин колата с бясна скорост и не щеш ли изкача един полицай на шосето и го спира. Пловдивчанинът намалява и спира. Отваряйки стъклото на колата, полицаят го пита:
– Вие да не сте пили?
– ?!? ... Аз не съм пили, аз съм лъв – отговаря пловдивчанинът

Жена звъни на любовника си:

–Скъпи, тази вечер съм сама, моя замина командировка в Пловдив и ще се върне след 3 дена.

Отишъл любовника, обаче съпругът забравил нещо и ги хваща в леглото...

–Лелеее, к'во става тука? Ти к'ъв си бе. Ще ееш жената а? Я ела сега в кухнята да ти покажа как се ее.

На*бал го той и го изритал.

След една седмица жената пак звъни:

–Скъпи, съжалявам че стана така, ама моя все забравя по нещо. Ама сега е във Варна, далеко е, няма как да се върне.

Любовникът пак отишъл, оня пак се върнал:

–Лелеее, пак ли ти бе а? Ще ееш жената. Я ела да ти покажа как се ее сега.

Пак го на*бал и пак го изритал.

След няколко дена жената пак звъни:

–Оле скъпи, много съжалявам че стана така, ама сега няма страшно. Моя е в Москва, от там ми се обади, няма начин да се върне. А любовникът отговорил с тънък глас:

–Ами като няма твоя мъж аз за какво да идвам...

Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака–щрака–щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.
Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"

В цял свят ID е кратка форма за идентификация, само в Русе, Пловдив и Варна е кратка форма за чао...

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке, пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя казва:
– Добър ден! Ако може за Бургас?
– Няма проблем, но Вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Еее, не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден! Ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но Вие ще ми пуснете ли?
– Еее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден! Ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но Вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще Ви пусна. Но нося и папагалчето ми с мен.
– Няма проблем. Дайте ми го! – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле. Само папагалът седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е, как къде?! Като не пускат, ще вървят пеш.

Питат различни националности да кажат най–характерния израз за езика им. Испанецът казва:
– За нашия език е МАНЯНА. Това значи – спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица–две.
Турчинът казва:
– Нашият най–известен израз е ЯВАШ–ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, ама я станат нещата другата седмица, я другия месец – няма страшно.
Тогава се изправил арабинът и казал:
– При нас най–известният израз е ИШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ–ЯВАШ,... ама я станат нещата, я не! Само Господ знае.
Тогава дошъл редът на българина, който бил от Пловдив. Изправил се той и рекъл:
– При нас най–известният израз е АЙЛЯК МАЙНА. Това е нещо като МАНЯНА, ЯВАШ–ЯВАШ И ИШ АЛЛАХ, ама я няма тази степен на припряност...

Във влака София–Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката.
– С какво се занимавате?
– Ох, имам фирма с офис в София и втори офис в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия – в Пловдив.
Младежът с палава нотка:
– Ох, как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман!
Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда:
– Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е!

Умрял един софиянец... Отишъл на небето и дядо Господ му казал:
– Дошъл си в Рая, мога да ти изпълня едно желание.
Шопът казал:
– Господи, има един град в България, Пловдив се казва. Искам да го затриеш от лицето на земята.
Дядо Господ му отвърнал:
– Ааа, не става МАЙНА, кажи нещо друго!

Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден.
– За каква работа става дума?
– Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки.
– Супер! Мога да почна още днес!
– Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте?
– Не!
– Идеално! Че иначе много жени ревнуват… С бръсненето ще се справите ли?
– Вече толкова години се бръсна всеки ден!
– Супер! Красиви момичета плашат ли ви?
– Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам!
– Много добре, заповядайте утре за интервю в Пловдив.
– Защо в Пловдив, мислех, че работата ще е в София?
– Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Пловдив!