Виц на деня за Котки

Един руснак заседнал в снега в Чукотка. По едно време минава един чукча, и руснака започва да се моли:
– Чукча, кажи ми как да се измъкна, ще ти дам каквото поискаш.
Чукчата се замислил, и казал:
– Добре бял човек, ще ти кажа как, но ми направи свирка!
Руснака, нали няма избор, стискал зъби и треперел, но направил свирка.
Чукчата тръгнал усмихнат да си върви, а руснака се развикал:
– Хей, нали ще ми кажеш как да се измъкна!
– А, да! Съвсем забравих. Ами слушай сега – трябва ти трактор.

– Братле, здрасти. Извинявай, че толкова време не съм се обаждал, ама е пълна лудница при мен. Виж сега, с жената заминаваме за две седмици. Може ли да ти оставим котката?
– Че вие още не сте си я взели от предния път!?
– Сериозно ли?! А ние я търсихме цяла година и накрая си взехме друга...

Насмалко да нарека жената с името на любовницата! Ужас! И си взех котка. Кръстих я Катя. И сега всичко е наред. Снощи гледам – жената си взела кученце, Тони!!! Сега стоя на балкона, пуша и мисля...

Истински съпруг е този, който излиза от автомобила и казва:
– Скъпа, ти паркира идеално.
Лексусът и без това си беше ударен, котката отдавна едва се движеше, а това пък дърво на никого не беше нужно.

Жена непрекъснато купува храна за котки от един и същи магазин. Веднъж продавачът се разприказвал с нея и се оказало, че тя няма котка. С храната за котки, жената хранела съпруга си.
– Мъжът ви! Но, какво правите?!? Та той ще умре! – възкликнал продавачът.
След известно време жената спряла да посещава магазина. Един ден, разхождайки се по улицата, продавачът я среща. Жената е облечена в черно и на неговият въпрос, отговаря, че съпругът й е починал.
– Ами да, аз ви предупредих! Нали ви казах, че ще го отровите с тази храна за котки?
– Храната за котки, няма нищо общо със смъртта на съпруга ми! – отговаря жената. Той си счупи врата, докато се опитваше да си оближе гърба...

Влиза негър в магазин за хранителни стоки и казва на продавачката:
– Дайте ми от най–скъпата котешка храна.
Продавачката, която мрази негри седи гледа гледа и отговаря:
– Първо ми донеси котката и тогава ще ти дам храна аз от къде да знам че имаш котка? Може да си решил ти да я ядеш тая храна!
Негърът нямало какво да прави – върнал се в тях и донесъл добичето, а продавачката му дала храната.
На другият ден негърът отново влязъл в магазина, но този път поискал кучешка храна. Продавачката – расистка повторила сцената и поискала да види кучето.
На третия ден негърът влязъл в магазина само с една кутия от крем и я подал на продавачката.
– Какво е това? – попитала учудено тя
– Отвори и помириши – казал нервно негъра
Продавачката помирисала и се дръпнала от кутията
– ТОВА СА ЛАЙНА!!!
– Лайна да аре сега ми дай една тоалетна хартия!

Хванал си котарака мишка и такмо да я хапне, мишката му се промолила:
– Котко, ти си ял толкова мишки през живота си, защо вместо да ме ядеш не вземеш да ме опънеш, може повече да ти хареса?
Помислил котаракът, помислил па си рекъл: "Какво пък толкоз, може и да ми хареса!" Пуснал той мишката на земята да се приготви, а тя моментално се шмугнала в дупката си. От вътре се чуло:
– Ех, аз един кувенски номер да знам и всички пичове ми се лепят!
Минало се не минало малко време и мишката дочула отвън яростен кучешки лай. Рекла си: "Абе котарака май в яда си взе, че опъна кучето!" Излезла бързо на вън и котката веднага я хванала, изгълтала и рекла:
– Ех, аз един чужд език да знам и всички куви ми се лепят.

Първо дете – преваряваш всичко и внимателно гладиш.
Второ дете – рядко гладиш, гледаш да не яде от паничката на котката.
Трето дете – ако детето е яло от паничката на котката, то това си с проблем на котката...

Еволюцията на една майка след първото, второто и третото дете.
Дрехи:
1–во дете: Почваш да носиш дрехи за бременни веднага щом гинеколога ти потвърди, че си бременна.
2–ро дете: Носиш обикновените си дрехи възможно най–дълго.
3–то дете: Дрехите за бременни са ежедневните ти дрехи.
Име:
1–во дете: Чудиш се дълго, четеш книги с имена, правиш списъци с имена които харесваш. Произнасяш тонове имена докато избереш със зор едно.
2–ро дете: Е имаме една леля Пенка и някой все пак трябва да нарече детето си на нея, защо да не сме ние.
3–то дете: Затваряш очи отваряш на случайна страница от книгата с имена и бучваш пръста си на нея. Стамат – идеално.
Подготовка за раждането:
1–во дете: Правиш дихателни упражнения и ходиш на курсове, за да се подготвиш.
2–ро дете: Никакви подготовки, знаеш какво е от предишния път.
3–то дете: Още с първите родилни болки искаш да ти бият епидурална.
Дрешките за новороденото:
1–во дете: От момента, в който знаеш пола на бебето поръчваш на всички какво ТОЧНО искаш и се глезиш с някои по–готини бебешки тоалети.
2–ро дете: Проверяваш наличните дрешки да са чисти и изхвърляш тези които наистина са много лекетьосани.
3–то дете: Момчетата могат да носят цикламено нали?
Притеснения:
1–во дете: При всяко неравномерно вдишване, закашляне или изхленчване тичаш при бебето да видиш какво става.
2–ро дете: Отиваш да го гушнеш когато вече заплашва да събуди с рева си първородното.
3–то дете: Научаваш вече 3 годишното как да пуска музикалната кутия с мелодията, която го приспива или как се пуска автоматичната люлка, за да се унесе.
Занимания с бебето:
1–во дете: Водиш го на плуване за бебета, йога за бебета, гимнастика за бебета и всичко което има “бебета” в заглавието си.
2–ро дете: Гимнастика за бебета е напълно достатъчна.
3–то дете: Разходка до супера или да смените гумите на колата е напълно достатъчна.
Вечери без бебето:
1–во дете: Звъниш минимум 5 пъти на детегледачката, за да се увериш, че бебето е добре.
2–ро дете: Връщаш се от колата, за да оставиш номера на детегледачката, на който ако има проблем да може да те намери.
3–то дете: Оставяш инструкция на детегледачката, да звъни само ако има кръв или стърчащи кости.
В къщи:
1–во дете: Прекарваш по–голямата част от времето взирайки се в “това ангелче”.
2–ро дете: Прекарваш по–голямата част от времето си да опазиш новороденото да не бъде малтретирано от първородното.
3–то дете: Опитваш се всеки ден да се скриеш някъде из къщи от децата.
Хранене:
1–во дете: Гледаш детето ти да яде храна пригодна само за бебета – био, без захар, пасирана и т. н.
2–ро дете: Оставяш го/я да си краде от чинията ти каквото му/и хареса стига да не се задави.
3–то дете: Ако се опита да яде от храната на котката то това си е проблем на котката.
Мебелировка:
1–во дете: Гледаш всичко да е защитено, да няма остри ръбове, контактите да са заключени и всички препарати да са на височини, на която и ти едвам да ги стигаш.
2–ро дете: Контактите са покрити, а като се фрасне в ръбовете един два пъти ще се научи да се пази.
3–то дете: Моторната резачка и инструментите са част от холната гарнитура.

– Случва се, понякога става по–добре, отколкото си го замислил... – отбеляза той, когато чехълът хвърлен по котката попадна в съпругата.

– Лельо, изяж този бонбон!
– Благодаря ти, миличко!
– Хареса ли ти?
– Много!
– Странно, защо тогава кучето и котката непрекъснато го изплюваха?

Още един вариант на приказката "Дядо и ряпа":
... Дърпал дядото ряпата, дърпал, бабата се хванала и тя, внучката, съседите, кучето, котката, плъховете, мишките...дърпали, дърпали, дърпали...и старецът са скъсал през средата!

Разговарят две приятелки:
– Моят мъж се прибра надран по гърба. Каза ми, че котка го е надрала.
– И ти му повярва?
– Не му вярвах до момента, в който едно куче ми направи синка по врата.

Две приятелки обсъждали мъжете си. Първата започнала:
– Моят се прибира от работа рано. Защото е мързеливец!
И никога не помага в къщи.
Все едно съм се цанила за слугиня! Не ми говори нежни думи! Пълен темерут! Когато някой друг ме ухажва – само мига на парцали! Омъжила съм се за мухльо! Поне да носеше повечко пари вкъщи! А, то неговата заплата – и за храна на котката не стига!
Другата и отговорила:
– А мен – питаш ли ме? Моят се прибира от работа късно. Сигурно ходи при някоя любовница. Иска да ми помага вкъщи. Ама, къде е тръгнал с тия две леви ръце? Говори ми нежни думи. Ама, коя ли к*рва го е научила на тези думи? Когато някой ме ухажва – скача му на бой. Омъжила съм се за бандит! Вярно, носи доста пари вкъщи! Ама, щом толкова много носи – представям си пък – колко много крие!