Вицовете на деня - Котки

История за мръсните чорапи:
Ден 1–ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по–добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.

ЧОРАПИ
ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка... не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района... ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

Шоп звъни на "Бърза помощ" и крещи:
– Докторееее, мишка улезе у гъза на женатааааааа!
– Е ка ше улезе бе?!
– Ами тъй, жената са наведе да извади ена тенджура изпод мивката, и ена мишка влезе у г*зо и!!!
– Разклащай ена бучица сиренце отзаде, може да излезе, аз идвам!!!
След десет минути линейка пристига на адреса и лекаря заварва в кухнята мъжа да върти около дупето на жена си опашка от веяна скумрия, вързана на конец...
– А бе, азе нали ти казах със сиренце, ти защо с риба я мамиш?!!
– Мани, докторееее, и котката влезе...

Мъж звъни у Бърза помощ и вика:
– Докторе, мишка улезе у гза на жената.
– Е ка ше улезе бе?
– Ами тъй, жената са наведе да извади ена тенджура изподи мифката, и една мишка се качи по крака ѝ и улезе у гза.
– Разклащай една учица сиренце покрай гза ѝ, може да излезе, ей сега идвам.
След десет минути линейката пристига на адреса и у кухнята заварва мъж да клати на конец до гза на жена си, една опашка от веяна скумрия, вързана на конец.
– А бе, азе нали ти казах със сиренце, ти защо с риба я мамиш?
– Мани, доктуре, и котката улези!

Мъж звъни у Бърза помощ и вика:
– Докторе, мишка влезе у гъза на жената.
– Е ка ше влезе бе?
– Ами тъй, жената са наведе да извади една тенджура под мивката и една мишка се качи по крака й и влезе у гъза.
– Разклащай една бучица сиренце покрай гъза й, може да излезе, ей сега идем.
След десет минути линейка пристига на адреса и заварват в кухнята мъжа да клати скумрия до гъза на жена си.
– Абе, нали ти казахме със сиренце, ти защо с риба я мамиш?
– Мани, докторе, и котката влезе…

Нощ. Затворен бар. От дупка в стената се подава френската мишка, оглежда се дали някъде наблизо няма котка, притичва бързо до бара, пие една чаша с вино и тича обратно в дупката. След малко се показва немската мишка, оглежда се за котка, тича до бара, пие една бира и обратно в дупката. Ситуацията се повтаря с ирландската мишка – оглеждане, бар, уиски, дупка, с мексиканската – оглеждане, бар, текила, дупка и с американската – оглеждане, бар, бърбън, дупка. Накрая се показва българската мишка, оглежда се, изтичва до бара и изпива една ракия. Оглежда се пак, котката я няма, пие втора, след това оглеждане – няма котка, пие трета, четвърта и след петата сяда на бара изпуква си кокалчетата на пръстите и си мърмори:
– Еми, че го чакаме щом трябва…