Вицовете на деня за Котки

Звъни телефона на ветеринар посред нощ.
– Ало, много съм разтревожена, котаракът ми хвана една котка и не се отделя от нея.
– В такъв случай кажете му, че го търся по телефона.
– Ама това ще го накара ли да спре да чука?
– Ами аз как спрях?

Скъпи самотни дами, стига сте говорили, че ви е писнало да сте сами и ще си завъдите котка. Ами те, другите хуманоиди не искат да живеят с вас, а вие ще се натрисате да мъчите невинното животинче...

Чукча спира пред прост*тутка на улицата в Москва.
– Колко е за една нощ?
– 150 долара, умнико!
Онзи я товари в колата и изчезват... нСлед 6 месеца я оставя на същото място, облечена в кожи и миришеща на тюленска мас... Тя беше слаба ученичка... откъде да знае, че нощта в Чукотка е полярна.

Форум "Любители на котките:"
– Здравейте! Аз съм Люся! А моята котка е много тъпа! Когато имаше земетресение, както спеше само вдигна глава, огледа се и не разбра нищо, и после пак заспа! А аз знам, че трябва да хукне към изхода и да ме спаси.
Отговор:
– Люся, ти си в грешка. Котката ти се е събудила, направила е оценка на силата на труса, после е сравнила резултатите от техническия паспорт на сградата и преценила, че няма опасност!

Понеделник. Рано сутринта. Опашка от намръщени и мрачни мъже чака да отворят кварталната бирария. По тротоара зад тях се прокрадва котка. От опашката излиза един мъж, мълчаливо набива такъв як шут на котката, че тя отлита в храстите, след което отново заема мястото си на редицата.
– Гошо, що се отнасяш така с бедното животно, бе? – пита друг човек от опашката...
– Щото, хората от сутринта ги цепи главата, а тая тука – ТРАК, ТРАК, ТРАК, ТРАК с лапите по плочките...

Иванчо си купува от магазина грамадна кутия прах за пране. На продавачката и се струва странно.
– Май много дрехи ще переш, а?
– Не. Мама каза да измия котката.
Сега вече продавачката е загрижена:
– Ама това не е за котки! Прахът е със силни химикали и котката може да умре.
Иванчо обаче си иска покупката и продавачката не може да откаже. След две седмици Иванчо пак е в магазина и си купува бонбони. Продавачката е същата и пита:
– Как е котката?
– Ъъъ, тя умря...
– Ами, момче, нали те предупредих. А майка ти какво каза?
– Че не било от праха, а от центрофугата...

92–ра година... Капе кранчето на парното, навеждам се да попия с един парцал, и котката ме лефна за топките, стреснах се, и си разцепих главата в кранчето на радиатора... Текна кръв, за малко да припадна, дойдоха санитари с линейка, ама трябвало да ме шият в Пирогов... Тея двамата санитари ме мъкнат по стълбите към втория етаж с носилка, а аз им обяснявам как съм си разцепил главата заради котката на гаджето. Изпуснаха ме от смях, и си счупих китката по стълбите...
Прибрах се на другия ден, сякаш от фронта, гипсиран и бинтован... Та който няма късмет, няма, сляпа неделя му казват.

На връщане от работа чух комшийката да говори на котката си, като че ли котката разбира к'во и говорят. Влезнах вкъщи и разказах на кучето си... скъсахме се от смях.

– Не съм стока, хорааа... И характера ми не е меден...
Вчера пресякох пътя на черната котка – оная три пъти са завъртя, изплю са и тръгна в обратна посока...

В апартамента сме аз, две овчарки, доберман и една котка. Най–честата команда е "ИЗПЛЮЙ КОТКАТА!"

Пиян мъж се прибира в два през нощта. Силно тръшва вратата, шумно изхлузва обувките си, без да иска настъпва котката, замотава се в колелото на сина си и го събаря. От стаите наизлизат сънени децата и жена му, а той умилено ги гледа:
– Милите ми те, не можете да заспите без да се прибере татко?!…

Котката хванала една мишка и я пита:
– Искаш ли да живееш?
Мишката погледнала закачливо и казала:
– С кого?
– Пфу, каква уличница, вече не ми се яде!

/Ако не е истина, то не е и лъжа!/:

1. Т`ва е RENAULT, другар твой, принуден да те вози без бой; да нямаш други МПС–та освен него /освен ако можеш да си го позволиш/;
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що наподобява сдвоен шеврон, котка на задните си крака, схема на активно окачване...; не им се кланяй и под тях не лежи /освен заради готино гадже на пътя/!;
3. Не изговаряй напразно името на ПроМобил ООД, твоя Душманин!;
4. Помни поне един ден, в който консумативите да провериш; шест дни карай, а на седмия поне вдигни предния капак!;
5. Почитай RENAULT–о си, за да ти бъде добре и да се возиш дълго по ска*аните български пътища!;
6. Не убивай RENAULT–о си /чрез компромис с консумативите и/или контролните технически прегледи/!;
7. Не прелюбодействай в RENAULT–о си /освен при включена скорост, дръпната ръчна спирачка и що–годе чист интериор/!;
8. Не кради RENAULT–о си /все ще има легални начини да се сдобиеш със собствен екземпляр/!;
9. Не лъжесвидетелствай против RENAULT–о си /при продажбата му/!;
10. Не пожелавай RENAULT–о на Фернандо Алонсо, нито разхода му, нито консумативите му – нищо, което е за RENAULT F1 TEAM!

Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита:
– Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?!
– Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебваме?" и тя ми писа 2.
– Добре де, ами втората?
– Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2.
– Ами третата?
– Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах:
"Учителката по Български излиза с учителя по Немски."
"Учителят по Физика също излиза с учителката по Български."
И ги обединих: "Учителката по бтлгарски е кува." – и ми писа 2.
– Хубаво, а четвъртата?
– Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левият крак. След това каза да си вдигнем десният крак, и аз я попитах "Ама аз на х*я си ли да застана?"–и тя ми писа 2.
– Добре, добре. А петата по какво е?
– Ами по пеене.
– Е, толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо?
– Абе тате, при четири двойки пее ли се?

Посадил си дядо ряпа. Ряпата пораснала, дошло време за вадене. Дърпа дядото – не може, дошла бабата, пак не става. После внучката, кучето, котката, мишката… Дърпат, дърпат и изведнъж 'храс' – и се скъсало кучето!

Купува мутра на малкия си син мобилен телефон, и му казва:
– Аз отивам по бизнес, ако нещо се случи – веднага ми звънни.
И по някое време детето се обажда:
– Ало?
– Тате, котката се изсра...
– Сине! Вече си голям, вземи и изчисти сам.
Минава време и пак се обажда:
– Тате, мама дойде с един батко и се затвориха в спалнята. Аз погледнах през ключалката, баткото си сваляше гащите...Аз няма да чистя и след него!!!

Иванчо чува как мърка котката и тича при баща си, който е автомонтьор:
– Тате, бързо иди да видиш котката ни!
– Какво има? Какво се е случило?
– Заспала е с включен двигател.

– Скъпии, скоро се прибирам от екскурзията...
– Добре, скъпа, чакам те!
– Как е котката?
– Умря!
– Ужас! Не можа ли да ми го кажеш по–тактично, бе? Например, че се е качила на покрива и паднала?
– Съжалявам, скъпа!
– А как е мама?
– Качи се на покрива...

Прибира се жена от командировка, пита мъжа си:
– Как е котката, миличък?
– Пукна!
– Еее – просълзила се жената–може ли и ти така грубо да го кажеш. Не можа ли малко по–тактично? Да кажеш например "Еми мило, котката беше гладна, качи се на покрива да търси нещо за хапване, подхлъзна се, падна и почина"!
– Еми... добре де, съжалявам. Не съобразих–извинил се мъжа.
Като и поминало малко от новината попитала пак:
– Добре, а мама как е?
– Еми, тя беше гладна, излезе на покрива...