Вицовете на деня за Котки

Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях. Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала, но често му правела забележки:
– Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата.
Но мъжът и винаги с ведър глас я успокоявал:
– Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи.
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът и все още спял, и слязла в кухнята да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и други вътрешности и се качила горе в спалнята, където мъжът и все още спял. Внимателно го отвила, събула му пижамата и изсипала вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на коледната вечеря. В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа ѝ. Последвала кратка тишина, след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът ѝ, цял пребледнял и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала:
– Какво ти се е случило, скъпи?
Той отговорил:
– Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето, че тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно...

Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най–далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по–добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво–надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най–сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено. От дупката се показва немската мишка, оглежда се – няма котка, тича към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката. След минута се показва френската мишка, оглежда се – няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката. Мексиканската мишка – показва се, няма котка, бар, текила, дупка. Показва се българската мишка – няма котка, тича към бара, налива си 100 грама ракия, изпива я, оглежда се – няма котка. Налива си втора, изпива я – няма котка, трета – няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се – все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко си мърмори: "Ми че го чекаме, де*а маа му.. ".

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено. От дупката се показва немската мишка, оглежда се – няма котка, тичка към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката. След минута се показва френската мишка, оглежда се – няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката. Мексиканската мишка – показва се, няма котка, бар, текила, дупка. Показва се руската мишка – няма котка, тича към бара, налива си 100 грама, изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора, пие – няма котка, трета – няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се – все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори: "Ми ше го чекаме, деба маа му..."

Група офицери–хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва:
– Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско!
– Ама капитане, нямаме пари!
– Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?

Две мравки си говорят:
– Ще вървим ли или ще си хванем някоя котка?
– По добре да си хванем някоя котка...